Нова квартира – Мисия невъзможна

Случвало ли ви се е да търсите квартира в София по това време на годината?

Е, на мен ми се наложи. Какво се случва и защо изобщо пиша за това?

Ровя си из сайтовете за отдаване на жилища. Намирам няколко неща, които пасват на критериите ми. Звъня за това, което харесвам най-много – етаж от къща за около 120-130 евро в Редута. След кратък разговор с брокера и след въпроса ми дали собствениците имат нещо против животинка (защото искам котарачко да е с мен), се разбираме да се чуем в края на седмицата и да уговорим оглед.

Идва петъка, чуваме се с брокера. Собствениците нямат проблеми с котарака. Уговаряме се да се чуем на другия ден сутринта, за да ми потвърди часа за огледа.

На другия ден – събота, се оказва, че собствениците се отказват да дават под наем етажа, защото роднини им идват на гости и ще останат до октомври месец. Отказвам се да чакам до тогава, при положение, че не е сигурно дали ще дочакам.

Нов етап от търсенето. Критериите са същите. Нервите леко опънати след първия провал. Оказва се, че брокерите имат почивни дни и да съм звъняла в понеделник.

Звъня в понеделник – не били в офиса, после щели да се обадят. Чакам обаждане от 5 часа. Звъня на други телефони – гласови пощи на всичките. Единствените, които ми се обадиха, бяха хората от първата агенция и то, за да ме питат какво точно търся и кога бих могла да го гледам и изобщо все такива уточняващи неща.

Изобщо.. за момента никакъв успех нямам с намирането на добра квартира или по-скоро с контакта с брокерите. Може би тук идват и въпросите, които ме тормозят най-много. Брокерите не работят ли на процент? Мързи ли ги? И как да накараш брокер да ти свърши работа и да ти вземе парите? Колко пъти трябва да се обадиш, за да го накараш да се размърда?

Не знам, главата не ми го побира. Да искаш да си дадеш парите и да няма кой да ти ги вземе.

Балът мина! (преди две+ седмици)

Да, знам, трябваше да пиша за това още тогава, но цяла седмица бях в някаква еуфория от преживяването. А след това някак не знаех какво точно да напиша.

Както и на предния ми бал и тоя път реших да „избия рибата“ с различна рокля и визия и такива неща.

Косата:

(Само като цвят, де. Без официалната прическа, но с пробен грим)

Това ми е косата гледано отзад вече с прическа..

Маникюр:

Роклята (без мен в нея, очевидно :D:D:D ):

Ииии вече всичко заедно:

(Отпред)

 (Отзад)

И в случай, че се чудите къде са ми бижутата.. Е, малко ме пришпориха да тръгвам, та забравих всичко (!!!) и още не мога да си го простя… 🙁

Но пък преживяването беше страхотно, с колегите ми, преподаватели ми и си имаше от всичко. И любов, и бой, и сеири.. знаете как е.. На бал, като на бал! 😀

И само да допълня, че за прическата и маникюра ми се погрижиха Дени и Снежи от салон K&B style. Гримът ми го направи Джули – гримьорка на BOURJOIS.

Така…забравям ли нещо..

А, да! Бъдещите ми творчески планове! :D:D:D

Значи.. предстои ми дипломна защита след 2-3 седмици. И съм почти готова със самата дипломна работа. Всъщност, усилено започнах да се подготвям за тази защита. Купих си рокля и обувки и въобще.. без коментар по тоя въпрос повече! 😀

След това ще си почина малко и после ще видим. 🙂 По време на почивката, обаче, ме чака една лятна пола (като това явно няма да е нейното лято) и зимен шал, за който още има надежда да стане тази година!

Мисля, че след като не съм писала от около месец, този пост ме извинява напълно.

Чао! 🙂

И последният семестър дойде..

Утре започва последния семестър от бакалавърската ми степен… А сякаш вчера беше, когато един познат преподавател ме заведе да ми покаже къде и как става записването и ми даваше съвети за това, какъв да е редът на специалностите. Аз се бях подготвила предварително, разбира се, но никога не е излишно някой да е до теб и да дава акъл.

Кога минаха четири години?!?

Как отминаха зимите, в които в 6 часа сутринта крачех към главния вход на ТУ – София направлявана от свететещите лампи вградени в плочките като покрай самолетна писта. И все пак май няма да ми липсва чак толкова. Всички нерви похабени заради протоколи, курсови задачи, проекти, зле написани ръководства.. Страшна работа.

Първата година всички предподаватели се държаха с нас като с добичета. То не беше викане, каране, обиждане.. абе, искаха да ни вземат страха. Колко им се получи – не знам.

И въпреки, че след два-три месеца завършвам, все още има неща, които ме озадачават непрекъснато. Често се чудя, защо СС (Студентски съвет) толкова често организират партита в чалгарниците, но не си мърдат пръста да организират разни клубове свързани с учебната дейност, пък и не само. Вероятно никога няма да разбера и защо територията на ТУ – София се е превърнала в паркинг или в работно място на десетки промоутъри, раздаващи листовки за магазини за дрехи, за чалгарници и други подобни странни неща. Фрапиращ е и факта, че почти не се работи по проекти, в които да участват и студенти, като изключим работата на пичовете от Транспортния факултет. Да не говорим, че като Технически университет, ръководството и служителите са доста скарани с техниката, но все пак се опитват, де…това не е за пренебрегване. Преди няколко години въведоха УИСС, където всеки студент може да провери оценките си, здравните си вноски, да кандидатства за общежитие и т.н. (това обаче, не значи, че не трябва да иде и до канцеларията), а също така миналата година въведоха и електронните изпитни протоколи. Та вече няма да се налага да плащаме на тия от ксерокса да ни дадат едно-две копия.

Дано новият ректор постегне малко нещата, за да не се получи като с училището в родния ми град, което разсипаха съвсем…

… В очакване на бъдещето 🙂