Моят първи тийм билдинг

Тийм билдинг… що за чудо е това?

Преди половин година само си мечатех за подобно нещо.. За излети с колегите, за сплотен екип. Истината е, че ако не работите в компания управлявана от млади хора (и най-вероятно сред програмисти) няма как да се сблъскате с това явление. Още една истина е, че тийм билдингите са забавни и доста уморителни.

Бяхме в Несебър. Не бях стъпвала там от 5 годишна и ето – 20 години по-късно се върнах отново там. И колко различно беше. Паркингите едно време бяха пълни с Лади, Жигули, Москвичи и тук-таме някоя Волга, а сега – от самолет нагоре. И е толкова застроено, през два метра те пресреща поредният съдържател на ресторант, за да те покани да пиеш поне едно безалкохолно при него. Докато се разхождахме един дори ни препречи пътя – той широк, пътеката тясна.

Общо взето в разходки, пиене, ядене и упражнения за екипност минаха трите дена, през които бяхме там. По-интересното в случая беше, че аз всещност още не бях служител на тази фирма, т.е. колегите ме видяха по бански още преди да разберат какво е да работят с мен. Това за добро или лошо е, все още не мога да преценя.

От месец и половина вече работя тук. Клиентът, за който работи моя екип е много готин. Приложението, което разработваме също е много идейно, вижте го на Flowscape.se. Цялата атмосфера тук е толкова различна от това, което преди ми се случваше. Колегите са супер интересни индивиди. 😆 В крайна сметка май наистина е важно сред какви хора ще попаднеш. Дано тук е моето място…

Бъдещи „творчески“ планове

Откакто станах на 17 имам мечта.. Да си купя кола и да обиколя България.

Сега след като вече завърших висшето (първата степен само) гледам по-прагматично на нещата. Направих си списък с неща, за които мечтая, с идеята, че така по-лесно ще се случват. Ето какво излезе:

  1. Да си намеря работа Вече си имам работа! 🙂
  2. Да си купя кола И това вече е факт (1.05.2014)
  3. Да си взема 1 месец отпуск и да обиколя България
  4. Да си купя къща

Както забелязвате първата точка вече е отметната! 😀 Тази сряда беше първият ми работен ден. Кажете „Здравей“ на госпожица Инженер-проектанта! Започнах с 35 мин по-рано, но какво да се прави.. реших, че трафикът ще е ужасен, а той не беше и стигнах за по-кратко време. Шефката доста ми се зарадва, де. Може би прецени, че съм един трудолюбив работник… е, аз съм, де. 😀

Сега чета ISO-та, което е доста скучно и изморяващо, но и от време на време чертая 🙂 Даже вчера подписах първите си два чертежа! 🙂

Лошото обаче е, че след работа съм толкова уморена, че в 9 и половина вечерта вече съм заспала. Лягам си с кокошките един вид. :D:D:D Но няма начин, ако искам следващите 3 точки от плана ми по-горе да се случат.

Най-много се вълнувам от бъдещата ми обиколка на България. Решила съм да посетя 100-те национални обекта. И то поред на областите, почвайки от Видин и правейки кръг, та накрая да се озова в София. Абе, един вид вече си имам и примерен маршрут, че и ясна идея за нещата. 🙂 Остава само да чакам.

За къщата още нищо няма да казвам, защото да си купя точно къщата, която искам е малко вероятно.. за жалост, но пък мечтите са без пари.

Разбира се, има неща, които чакам в доста по-близко бъдеще. Едно от тях е класирането за магистратура. Малко съм напрегната по този въпрос, защото чувам, че местата за държавна поръчка са малко, а платеното обучение е около 900 лева…  Нали! Гадост!

Още едно нещо, което смятам да правя днес обаче, е да рисувааааааааам!!!!!!! И този път ще го направя! Всеки по-свободен ден се каня и..нищо.. Ей, мързел съм и това си е!

Айде, все пак, ако следващия ми пост е с картинка, значи не ме е мързяло чак толкова. Чакам с нетърпение да видя какво ще направя! 😀

Peace и до скоро! 🙂

 

P.S.

Честит празник на всички българи, където и да се намират в момента! 🙂