Sverige

Месец преди полета
При поредното ми среднощно събуждане си помислих: „Не съм излизала от България до сега, не съм се качвала на самолет до сега, нямам никаква идея каква е процедурата и дали няма да се загубя.“
Т.е. страх си ме беше.. очевидно.
Но все пак се вълнувах, нещо ново и различно най-накрая. Възможност да избягам поне за малко от всичко тук. Възможност да видя нещата от друг ъгъл. Възможност да видя свят. И кой знае.. може би възможност за ново начало. Определено имам нужда от това. Няма да лъжа, че през последните месеци си мисля, че всъщност нищо не е останало за мен тук и няма какво да ме задържа и че ако ми предложат да остана там, най-вероятно ще се съглася. Ето толкова имам нужда от ново начало. От друга страна, човек не може да избяга от себе си и проблемите ми ще ме настигнат, където и да отида. Но пък разнообразието е хубаво нещо.

Преди полета
Събудих се през нощта със стомах свит на топка. И мисълта, че ако сега не умра значи съм безсмъртна. Хах!

20160509_142909

Заспах, кошмар, добро утро, баня, път, малко хапване, летището, багажа, мотане, качване, събличане, прибиране и пак напред, автобусчето и ето ме пред тоя кошник хахах. Сега ако не умра, значи съм безсмъртна.

Continue reading

Крушунските водопади и други

Тази година баба и дядо имат 50 годишнина от сватбата си. Половин век, а? Как ви звучи? В днешно време сред всичката пошлост, която ни обгражда, такава новина е толкова изненадваща и приятна.. но не за това е този постинг 🙂

Тази сряда с баба, дядо и баща ми отидохме на малка екскурзия до Крушунските водопади. Страхотно място!

Събрах толкова красота в очите си, но не липсваше и един много разочароващ момент..

Май, ще започна с разочароващия момент, за да го изкажа целия и после да говоря само за хубавите неща.
Случи се накрая на излета до водопадите, естествено, за да развали общото впечатление.. Две жени, мъж и дете вървяха по една екопътека, до пътеката имаше река (продължение на водопадите). Момиченцето носеше на рамо дамската чанта на някоя от лелките (вероятно) и вместо да си прибере опаковката от вафла вътре , я хвърли в реката. Повиших глас, но дядо ми ме спря, защото май не му се участваше в разправии. Задоволих се с мръсен поглед към детето докато минавах покрай него.. 😀 Лошо впечатление ми направи също и че в самия лесопарк, във водопада, имаше празни бутилки. 🙁

И все пак водата беше толкова чиста. Беше прозрачна и светло синя.. невероятно 🙂 За пръв път виждам такъв цвят.

Покрай водопадите се минава по стръмни стълби и клатещи се мостове, но напълно си заслужава. Тук може би трябва да направя едно предупреждение. Ако не се движите много по принцип, ще имате мускулна треска – като мен.

Точно на върха има едно място, издадена скаличка, на която като застанеш, се чувстваш като от детското „Покахонтас“. 😀

В лесопарка имало и пещера, в която срещу 25 лева, те вкарват с лодка (дават ти и жилетка и т.н., разбира се). За жалост не успяхме да стигнем до там, баба я беше много страх вече от стръмните стълби 😀 До колкото разбрах има и поляна, на която можеш да къмпингуваш.

Като слязохме долу, докато другите обядваха, аз реших да пострелям малко на еърсофт стрелбището. Стрелях с пушките, защото с пистолети вече имам тренинг и исках да опитам нещо ново. 🙂 Оказа се, че съм мноооого добра 😀 Тука стрелям с пушка-помпа. Абстрахирайте се от странната ми поза. Това момиче до мен, работи на стрелбището.

Май ще трябва да покажа и мишените, нали? Да, дават ти ги да си ги вземеш. Да се хвалиш на хората!! 😀

Имаше и възможност да стреляш с лък, но аз не се възползвах от тая оферта и сега малко съжалявам.

А тук си показвам подаръка 😀

Книжка с легенди и рецепти от Деветашкото плато. Вчера даже сготвих едно ястие от нея. Добре се получи.

Мислите, че стига толкова? Е, да, ама има още малко.

Посещение до Деветашката пещера. За жалост от 1 юни до 31 юли е забранено да се влиза в пещерата, защото прилепите се множат, но пък разгледахме това, което дават.

За протокола: „вързала“ съм си косата с химикалка! Хаха!

И така.. на връщане си купихме много хубави праскови от една овощна градина покрай Ловеч.

Толкова от моето пътуване. Дано баща ми се навие в неделя да идем до Видин на екскурзия. 🙂