Моят първи тийм билдинг

Тийм билдинг… що за чудо е това?

Преди половин година само си мечатех за подобно нещо.. За излети с колегите, за сплотен екип. Истината е, че ако не работите в компания управлявана от млади хора (и най-вероятно сред програмисти) няма как да се сблъскате с това явление. Още една истина е, че тийм билдингите са забавни и доста уморителни.

Бяхме в Несебър. Не бях стъпвала там от 5 годишна и ето – 20 години по-късно се върнах отново там. И колко различно беше. Паркингите едно време бяха пълни с Лади, Жигули, Москвичи и тук-таме някоя Волга, а сега – от самолет нагоре. И е толкова застроено, през два метра те пресреща поредният съдържател на ресторант, за да те покани да пиеш поне едно безалкохолно при него. Докато се разхождахме един дори ни препречи пътя – той широк, пътеката тясна.

Общо взето в разходки, пиене, ядене и упражнения за екипност минаха трите дена, през които бяхме там. По-интересното в случая беше, че аз всещност още не бях служител на тази фирма, т.е. колегите ме видяха по бански още преди да разберат какво е да работят с мен. Това за добро или лошо е, все още не мога да преценя.

От месец и половина вече работя тук. Клиентът, за който работи моя екип е много готин. Приложението, което разработваме също е много идейно, вижте го на Flowscape.se. Цялата атмосфера тук е толкова различна от това, което преди ми се случваше. Колегите са супер интересни индивиди. 😆 В крайна сметка май наистина е важно сред какви хора ще попаднеш. Дано тук е моето място…

Нова квартира – Мисия невъзможна

Случвало ли ви се е да търсите квартира в София по това време на годината?

Е, на мен ми се наложи. Какво се случва и защо изобщо пиша за това?

Ровя си из сайтовете за отдаване на жилища. Намирам няколко неща, които пасват на критериите ми. Звъня за това, което харесвам най-много – етаж от къща за около 120-130 евро в Редута. След кратък разговор с брокера и след въпроса ми дали собствениците имат нещо против животинка (защото искам котарачко да е с мен), се разбираме да се чуем в края на седмицата и да уговорим оглед.

Идва петъка, чуваме се с брокера. Собствениците нямат проблеми с котарака. Уговаряме се да се чуем на другия ден сутринта, за да ми потвърди часа за огледа.

На другия ден – събота, се оказва, че собствениците се отказват да дават под наем етажа, защото роднини им идват на гости и ще останат до октомври месец. Отказвам се да чакам до тогава, при положение, че не е сигурно дали ще дочакам.

Нов етап от търсенето. Критериите са същите. Нервите леко опънати след първия провал. Оказва се, че брокерите имат почивни дни и да съм звъняла в понеделник.

Звъня в понеделник – не били в офиса, после щели да се обадят. Чакам обаждане от 5 часа. Звъня на други телефони – гласови пощи на всичките. Единствените, които ми се обадиха, бяха хората от първата агенция и то, за да ме питат какво точно търся и кога бих могла да го гледам и изобщо все такива уточняващи неща.

Изобщо.. за момента никакъв успех нямам с намирането на добра квартира или по-скоро с контакта с брокерите. Може би тук идват и въпросите, които ме тормозят най-много. Брокерите не работят ли на процент? Мързи ли ги? И как да накараш брокер да ти свърши работа и да ти вземе парите? Колко пъти трябва да се обадиш, за да го накараш да се размърда?

Не знам, главата не ми го побира. Да искаш да си дадеш парите и да няма кой да ти ги вземе.