Детски обувчици

Преди седмица братовчедка ми се обади да ме покани на кръщене на детето си.

Използвах възможността да се поупражня в шиенето.

Това е резултатът 🙂

 

 

Вдъхновено от: тук

P.S. По кройката са направени промени 🙂

Празници или пазарници?

Свети Валентин е зад ъгъла. И наред с всички хора, които ще го подкрепят и заклеймят, има и такива като мен, които се чудят какво се случва с нас покрай празниците.

Когато наближи празник, бил той Коледа, 8-ми март, Свети Валентин или дори Великден, масово медиите от всякакъв тип започват да бълват репортажи и статии за това, какво трябва да купите на хората около вас, за да ги зарадвате; как и къде трябва да прекарате празниците, за да сте в крак с модата за сезона. Широко се рекламират промоции по магазините, акции от типа на „Black Friday“ и пожелания от екран в мола, великденски зайци, плюшени мечета със сърца и рози, рози, рози (или карамфили за по-бедните).

Човек добива идеята, че за да е щастлив, трябва да получава много и да купува много на другите. На кратко казано, превръщат ни в консуматори, без значение на какво точно, важното е да се въртят едни пари. От къде идва това? С думи прости – от Америка с безусловната подкрепа на китайската индустриална машина.

Но да се върнем на 14-ти февруари – Свети Валентин. Според легендите Валентин е бил свещеник, който тайно е венчавал хората, по време когато това е било забранено. Но понеже е легенда, никой не знае дали това е истина или измислица и изобщо кой е виновен за нея.

А още от края на 18-ти век празника се превръща в комерсиален, ако можем да вярваме на Уикипедия:

През 1797, едно британско издателство публикува „Помощник на младия мъж за писане на валентинки“, който съдържал любовни стихове за млади влюбени които не можели да съчинят свои собствени. Развитието на печатарските услуги и намаляването на пощенските разходи през следващото столетие довежда до използването на не толкова личното, но по-практично изпращане на картички за свети Валентин по пощата.

Всъщност на 14-ти католиците и протестантите почитат паметта на светеца. България католическа държава ли е? Не. Протестантска? Не! В България хората са християно-езичници (според мен). Това си личи от факта, че всички се запътват към църквите, когато има празник, но през останалото време не се сещат, че такова здание изобщо съществува. Личи и от факта, че при католиците на даден празник се почита светеца, а в България се почитат коне, кучета, крави и всякакви подобни глупости.

На мен лично, 14-ти не ми пречи, защото по кръщение съм католичка (макар и по убеждение умерена атеистка), пречат ми тъпите червени сърца, които изникват отвсякъде и разбирането, че ако не ги получиш като подарък или ако не си с някой на тоя „празник“, значи си пълен загубеняк. Пречи ми и това, че точно тоя ден от всички предполага да „забиеш“ нещо вечерта и това е ОСОБЕНО важно. И се започват едни покани за вечерта и едни семинари за самотни души. И е чудо.

Пречи ми също и глупав празник от като Хелоуин, който не е нито български, нито християнски, а целта му е да се продават карнавални костюми, сценичен грим, бонбони и евентуално билети за лунапарковете или просто да имаме още един повод да се напием, защото иначе не върви. И не, довода с глобализирането не върви.

Най-важното в случая според мен е, че ако обичате човек трябва да го засвидетелствате колкото можете по-често, без да чакате специални „пазарници“ за това. Същото важи и за 8-ми март.

И бъдете по-малко лицемерни по отношение на религията. Обратното не ви е от особена полза.

Вие какво мислите?

Random снимки :)

Има ли значение от кой е паметника?

Малко ходене по въже в парка 🙂 Аз лично не се престраших да се пробвам, не е моето нещо това. Но пък снимах и споделям с вас 🙂

Имахме си и калинка в редиците.

А тази сладка кучинка през цялото време се чудеше, какво пък толкова и снимаме на тая калинка. 😀

Сезонът на сватбите продължи. В рамките на 1 месец ходих на две. 😀 Ей, очаквам още покани! 😀

Малко баладжийски снимки 🙂 И следват гледки от Плевен!

И на баба розите 😀

С дрешка от DEMOBAZA 🙂 Приличам на герой от Final Fantasy, например. 🙂

И на втория ден от протестите. (Някои ми препоръчаха екзорсизъм, защото не давали по bTV 😀 ) Следващите ме в Туитър знаят, че напълно подкрепям протеста, макар и вече да не ходя всеки ден по една или друга причина. Най-важния въпрос е какво идва след това и как можем да попречим на нещата да се върнат в началното си положение. Аз имам решение, но би било подсъдно 😀 Все едно, вярвам, че ще успеем и че в никакъв случай не трябва да се отказваме.

А аз, както обикновено, не спирам да изумявам хората с нещата, които си купувам 😀 Разходих се с това чудо из целия протест, когато го купих, защото нямаше време да го оставям вкъщи. Никой не ми направи забележка от полицаите 🙂 Истината е, че лъковете ме кефят страшно много и както ми каза един умен човек онзи ден „Инвестициите в оръжия рано или късно се отплащат“. Аз няма какво повече да добавя по тоя въпрос 🙂

И за да завърша с нещо хубаво и живичко, ви пращам това 🙂

До скоро! 🙂

Моята седмица в снимки

Тъй като не ме бива много по писането и като цяло преработвам нещата вътре в себе си, а напоследък и нямам особено време за продължителни хобита, давам старт на нов вид постинги за моя блог.
В няколко снимки ще ви разказвам какво съм правила през седмицата 🙂

Всеки понеделник ходя на стрелба, не се учудвайте, ако всяка първа снимка е мишена, пистолет, гилза, кутийка от патрони или нещо такова 😀 (Освен това баща ми стана на 50! Партито е в съботаааа!!)

DSC009107 билета за Американски балет за България! Петък идвай! :))

DSC00923 След изпита в сряда след обяд (резултатите излизат в петък сутринта! Петък идвай!!!) с dEnisLaw направихме една 5км разходка. От ТУ по Драган Цанков и надолу до Сердика Център. Поснимахме малко…

DSC00927 … и с цветенце ме зарадва 🙂 Аз, пък, за награда му сготвих пиле с лук, соев сос и горчица, добавих и гъби, защото знам колко много ги обича!
И така петък си дойде! Рано сутринта вече съм заседнала пред компютъра и нямам търпение да видя резултата от изпита! Все пак и за стипендия ще кандидатствам.
Чакам.. чакам.. все още чакам..
ЧЕТВОРКААААААА!!!!!! Стипендийо, идвай в моя джоб!!!

DSC00933(петък вечерта) Успях да снимам малко от операта преди да ми се скарат! 😀 Спектакъла беше много добър, препоръчвам го на всички любители на балета: две класически постановки, една модерна и една хумористична. За жалост нямам снимки от тях, защото непрекъснато ме гледаха разпоредителките 🙁

DSC00940Ставане в 6 часа сутринта и последващо 4 часово пътуване.. нот фън ат ол!

DSC00963Най-накрая вкъщи! Любимото коте се е камуфлажирало в хола!

DSC01059Тортааааааа! 🙂 За дядо ми, като върл любител на сладкото, имаше 3!!! парчета!
На връщане към София! И аз предадох нещо на децата от себе си 😀 Учехме се на имената на пръстите и изобщо голям фън. Оказва се, че на тази малка Рапунцел (косата и е по-дълга от нея) любимата и песен е тази:
http://www.youtube.com/watch?v=rYEDA3JcQqw
Така, че поздрав за нея, а и за вас 🙂