Празници или пазарници?

Свети Валентин е зад ъгъла. И наред с всички хора, които ще го подкрепят и заклеймят, има и такива като мен, които се чудят какво се случва с нас покрай празниците.

Когато наближи празник, бил той Коледа, 8-ми март, Свети Валентин или дори Великден, масово медиите от всякакъв тип започват да бълват репортажи и статии за това, какво трябва да купите на хората около вас, за да ги зарадвате; как и къде трябва да прекарате празниците, за да сте в крак с модата за сезона. Широко се рекламират промоции по магазините, акции от типа на „Black Friday“ и пожелания от екран в мола, великденски зайци, плюшени мечета със сърца и рози, рози, рози (или карамфили за по-бедните).

Човек добива идеята, че за да е щастлив, трябва да получава много и да купува много на другите. На кратко казано, превръщат ни в консуматори, без значение на какво точно, важното е да се въртят едни пари. От къде идва това? С думи прости – от Америка с безусловната подкрепа на китайската индустриална машина.

Но да се върнем на 14-ти февруари – Свети Валентин. Според легендите Валентин е бил свещеник, който тайно е венчавал хората, по време когато това е било забранено. Но понеже е легенда, никой не знае дали това е истина или измислица и изобщо кой е виновен за нея.

А още от края на 18-ти век празника се превръща в комерсиален, ако можем да вярваме на Уикипедия:

През 1797, едно британско издателство публикува „Помощник на младия мъж за писане на валентинки“, който съдържал любовни стихове за млади влюбени които не можели да съчинят свои собствени. Развитието на печатарските услуги и намаляването на пощенските разходи през следващото столетие довежда до използването на не толкова личното, но по-практично изпращане на картички за свети Валентин по пощата.

Всъщност на 14-ти католиците и протестантите почитат паметта на светеца. България католическа държава ли е? Не. Протестантска? Не! В България хората са християно-езичници (според мен). Това си личи от факта, че всички се запътват към църквите, когато има празник, но през останалото време не се сещат, че такова здание изобщо съществува. Личи и от факта, че при католиците на даден празник се почита светеца, а в България се почитат коне, кучета, крави и всякакви подобни глупости.

На мен лично, 14-ти не ми пречи, защото по кръщение съм католичка (макар и по убеждение умерена атеистка), пречат ми тъпите червени сърца, които изникват отвсякъде и разбирането, че ако не ги получиш като подарък или ако не си с някой на тоя „празник“, значи си пълен загубеняк. Пречи ми и това, че точно тоя ден от всички предполага да „забиеш“ нещо вечерта и това е ОСОБЕНО важно. И се започват едни покани за вечерта и едни семинари за самотни души. И е чудо.

Пречи ми също и глупав празник от като Хелоуин, който не е нито български, нито християнски, а целта му е да се продават карнавални костюми, сценичен грим, бонбони и евентуално билети за лунапарковете или просто да имаме още един повод да се напием, защото иначе не върви. И не, довода с глобализирането не върви.

Най-важното в случая според мен е, че ако обичате човек трябва да го засвидетелствате колкото можете по-често, без да чакате специални „пазарници“ за това. Същото важи и за 8-ми март.

И бъдете по-малко лицемерни по отношение на религията. Обратното не ви е от особена полза.

Вие какво мислите?