И последният семестър дойде..

Утре започва последния семестър от бакалавърската ми степен… А сякаш вчера беше, когато един познат преподавател ме заведе да ми покаже къде и как става записването и ми даваше съвети за това, какъв да е редът на специалностите. Аз се бях подготвила предварително, разбира се, но никога не е излишно някой да е до теб и да дава акъл.

Кога минаха четири години?!?

Как отминаха зимите, в които в 6 часа сутринта крачех към главния вход на ТУ – София направлявана от свететещите лампи вградени в плочките като покрай самолетна писта. И все пак май няма да ми липсва чак толкова. Всички нерви похабени заради протоколи, курсови задачи, проекти, зле написани ръководства.. Страшна работа.

Първата година всички предподаватели се държаха с нас като с добичета. То не беше викане, каране, обиждане.. абе, искаха да ни вземат страха. Колко им се получи – не знам.

И въпреки, че след два-три месеца завършвам, все още има неща, които ме озадачават непрекъснато. Често се чудя, защо СС (Студентски съвет) толкова често организират партита в чалгарниците, но не си мърдат пръста да организират разни клубове свързани с учебната дейност, пък и не само. Вероятно никога няма да разбера и защо територията на ТУ – София се е превърнала в паркинг или в работно място на десетки промоутъри, раздаващи листовки за магазини за дрехи, за чалгарници и други подобни странни неща. Фрапиращ е и факта, че почти не се работи по проекти, в които да участват и студенти, като изключим работата на пичовете от Транспортния факултет. Да не говорим, че като Технически университет, ръководството и служителите са доста скарани с техниката, но все пак се опитват, де…това не е за пренебрегване. Преди няколко години въведоха УИСС, където всеки студент може да провери оценките си, здравните си вноски, да кандидатства за общежитие и т.н. (това обаче, не значи, че не трябва да иде и до канцеларията), а също така миналата година въведоха и електронните изпитни протоколи. Та вече няма да се налага да плащаме на тия от ксерокса да ни дадат едно-две копия.

Дано новият ректор постегне малко нещата, за да не се получи като с училището в родния ми град, което разсипаха съвсем…

… В очакване на бъдещето 🙂

Facebook Twitter Email Linkedin Plusone Tumblr

Вашият коментар