Повелителят на мухите

Британският писател Уилям Голдинг публикува тази книга през 1954г. В нея се разказва за група деца, които се налага да бъдат евакуирани от Англия заради заплаха от атомна бомба. До тук добре, но самолетът им е свален на един безлюден остров и те се налага да оцеляват, досущ като в Survivor.

В началото се събират, избират си вожд, опознават се и си помагат в общата цел да се измъкнат от този прокълнат остров. С течение на времето, обаче нещата коренно се променят, достигат до границата между нормалното и пълната лудост, дори я прехвърлят, оставяйки читателя поразен от крайностите, до които могат да стигат група деца… Всъщност това е най-потресаващото в цялата ситуация – че става дума за деца!

Както във всяко общество, и тук между вожда – Ралф, помощника му Прасчо и опонента им – Джек има драма. И ще си позволя да цитирам резюмето към книгата, защото не съм сигурна, че бих могла да го кажа по-точно:

На двамата се противопоставя кльощавият, червенокос и агресивен Джек – носител на разрушителните стихии и лидер на ловците на прасета. Той успява да примами много от момчетата, защото те искат само да плуват, да играят и да преследват диви прасета. […] Така една демократична и морална управленска структура постепенно деградира в тирания.

В цялата книга намираме доказателства за това, че обществото, в което живеем не е способно да се справя при критични ситуации. Цялата система, била тя социална, образователна или каквато и да било друга не може да ни подготви за безлюден остров, лова на собствената ни храна, строене на подслони за през нощта. Тази система ни е направила мързеливи, чакащи всичко да дойде при нас, защото така трябва.

Разбира се, авторът на книгата е силно повлиян от Втората световна война, тъй като самият той участва в нея. Така, че може да се направи аналог между разказа за това мини общество и реални събития от най-мрачната част от съвременната история.

Колко бързо се обърква всичко…

Facebook Twitter Email Linkedin Plusone Tumblr

Вашият коментар