Sverige

Месец преди полета
При поредното ми среднощно събуждане си помислих: „Не съм излизала от България до сега, не съм се качвала на самолет до сега, нямам никаква идея каква е процедурата и дали няма да се загубя.“
Т.е. страх си ме беше.. очевидно.
Но все пак се вълнувах, нещо ново и различно най-накрая. Възможност да избягам поне за малко от всичко тук. Възможност да видя нещата от друг ъгъл. Възможност да видя свят. И кой знае.. може би възможност за ново начало. Определено имам нужда от това. Няма да лъжа, че през последните месеци си мисля, че всъщност нищо не е останало за мен тук и няма какво да ме задържа и че ако ми предложат да остана там, най-вероятно ще се съглася. Ето толкова имам нужда от ново начало. От друга страна, човек не може да избяга от себе си и проблемите ми ще ме настигнат, където и да отида. Но пък разнообразието е хубаво нещо.

Преди полета
Събудих се през нощта със стомах свит на топка. И мисълта, че ако сега не умра значи съм безсмъртна. Хах!

20160509_142909

Заспах, кошмар, добро утро, баня, път, малко хапване, летището, багажа, мотане, качване, събличане, прибиране и пак напред, автобусчето и ето ме пред тоя кошник хахах. Сега ако не умра, значи съм безсмъртна.

В самолета до Белград
Страшна клаустрофобия е вътре. Самолетът тръгва. Ще захожда, за сега съм като в автобус. Набира скорост и вече предницата е във въздуха, а сега и аз. Уж не ми е лошо, но завива и имам чувството че ще паднем. Отдавна не ми е било така гадно. Издига се и вече долу всичко е миниатюрно. Коли като мравки. И най накрая ремонтираната детелина на околовръстното. Издигаме се още. По високоговорителите се чува неразбираема реч. Издигаме се. И изведнъж въздушна яма и сякаш не сме в небето, а на някой разбит селски път. И над облаците вече. Отдъхнах си.. и идва ред на яденето. Стюардесите минават покрай нас и ни дават пликчета с вода и малък сандвич. Не след дълго идва време за кацане, затягаме коланите. Започват се едни лупинги, та чак вътрешностите ти се обръщат. Нямам търпение вече да сляза от тоя кошник.

Прекачването
Служителка от летището стои с една бяла дъска, на която са написани кодовете на летищата и съответния гейт. „А5“. Следвам стрелките, ето го. И пак събличане проверка и прибиране на всичко. Дано не забравя нещо.
Качвам се!

В самолета до Стокхолм
Оказва се, че съм в „бизнес“ класата. По четири седалки на ред, разделени от пътека. Мокри кърпи за освежаване на ръцете, стъклени чаши, порцеланови чинии, истински вилици и ножове, ядки.

Спътниците ми се разбиват от пиене и ядене, аз пасувам. Стюардесата 100 пъти ме пита дали искам нещо и се изненадва на „не“-то ми.
Гледам облаците и снимам.

20160509_175342

20160509_185652

И след два часа и половина кацнахме.

20160509_195115

В Стокхолм
Слизаме, и пак така по стрелките, за да си взема багажа. Чакам на лентата, багажът ще пристигне след 8 минути. И започват да пристигат. Чакам червения си куфар. Ето един, но не е моя, и втория не е мой, и трети, който също не е мой.. Какво става? Всички ли имат червени куфари?! Добре, че на моя има катинарче, та си го познах.

Шефът ме посрещна на летището, закара ме до хотела, даде ми ключа от стаята. Е, не истински ключ, а код, който се набира на клавиатура прикрепена на вратата и на самия хотел и с който се отключва и стаята. Супер е яко, но изненада.. нямам включен роуминг, въпреки че ходих в офиса на оператора да питам.. две седмици преди да замина.

Следващите две седмици преминаха в работа.. много работа.. дори събота и неделя. Все пак събрах малко впечатления. Съмва се в 4, стъмва се в 10-11. Храната е УЖАСНА! Два пъти ядох месо и двата пъти беше полу живо. Всичко по магазините има надписи само на шведски.. никакъв английски, никакъв. Същото е и в градския транспорт и по улиците. В София всичко е далеч по tourist-friendly. Пълно е с велосипедисти, които профучават покрай теб и само ти придрънкват с тези звънци сякаш имаш очи на гърба (държа да отбележа, че като шофьор и пешеходец мразя велосипедистите, където и да са). Пълно е с коли комбита,т.нар карафалки, които са просто ужасни, но има и доста електрически коли – tesla, bmw i3, както и много истиснки коли. Спортни, лъскави и шумни, страхотно е 🙂

Звучи сякаш не ми е харесало като цяло, но имаше доста неща, които просто обожавах. Едното е фактът, че никой не разбира когато говориш на български. Обожавам анонимността и за това обичам София, но там всичко беше на друго ниво. Те дори не разбираха какво говоря, освен ако аз не исках да разберат. А другото е, че навсякъде можех да плащам с карта, изобщо не се изискваха пари в брой, което е много по-добре ако искаш да си следиш разходите и е нещо напълно непостижимо в София, да не говорим за България по-принцип.

Направих няколко снимки, които са долу в галерията, след време ще добавя още, ако намеря. Били ли сте в Швеция, харесало ли ви е, искате ли да отидете (пак)?

Аз бих искала.

Facebook Twitter Email Linkedin Plusone Tumblr

Вашият коментар