Sverige

Месец преди полета
При поредното ми среднощно събуждане си помислих: „Не съм излизала от България до сега, не съм се качвала на самолет до сега, нямам никаква идея каква е процедурата и дали няма да се загубя.“
Т.е. страх си ме беше.. очевидно.
Но все пак се вълнувах, нещо ново и различно най-накрая. Възможност да избягам поне за малко от всичко тук. Възможност да видя нещата от друг ъгъл. Възможност да видя свят. И кой знае.. може би възможност за ново начало. Определено имам нужда от това. Няма да лъжа, че през последните месеци си мисля, че всъщност нищо не е останало за мен тук и няма какво да ме задържа и че ако ми предложат да остана там, най-вероятно ще се съглася. Ето толкова имам нужда от ново начало. От друга страна, човек не може да избяга от себе си и проблемите ми ще ме настигнат, където и да отида. Но пък разнообразието е хубаво нещо.

Преди полета
Събудих се през нощта със стомах свит на топка. И мисълта, че ако сега не умра значи съм безсмъртна. Хах!

20160509_142909

Заспах, кошмар, добро утро, баня, път, малко хапване, летището, багажа, мотане, качване, събличане, прибиране и пак напред, автобусчето и ето ме пред тоя кошник хахах. Сега ако не умра, значи съм безсмъртна.

Continue reading

Бележка

Фалстарт

Не става дума за онези фалстартове, които правят спортистите от пренапрежение и нетърпение да започне състезанието.
Става дума за онзи фалстарт в личния живот, при който нещо се скапва и приключва преди да е започнало. За тази малка искрица надежда, която ти бива отнемана още преди да си се престрашил да протегнеш ръка към нея, за да я докоснеш.
Надеждата, за която смяташ, че ще излекува болката, която си преживял до тоя момент, но в крайна сметка не се получава и въпреки, че не си се надявал на нищо.. се чувстваш някак подведен и празен.
Как в крайна сметка човек продължава напред след поредния фалстарт?