На обратно

Започвайки този ден, нямаше начин да знам как ще завърши. И не… нямаше убити или ранени. На пръв поглед всичко си беше наред, стигнахме до летището, минахме проверките, качихме се на самолета и излетяхме. Последва едно от най-кошмарните ми кацания, пилота леееко се изживяваше като че кара изтребител, а не пътнически самолет. Разбира се, аз не съм специалист, може и да е било нормално за атмосферните условия. Сърбия.

Continue reading

Статус

The big hint

Единственият начин да остана завинаги е, ако ми се радваш сякаш утре вече няма да съществувам. 

„Животът е пред мен“ е най-голямата лъжа, която можеш да си кажеш, защото понякога приключва изведнъж и съвсем неочаквано. Изненада… За всички. Остава дупка… И много „трябваше“.

Радвай ми се, докато ме има, утре може да е твърде късно.

10 причини за връщането на казармата в България

  1. За да научите, че убиването на човек с газов пистолет няма да сработи (не говорим за преработени газови)
  2. За да знаете как да действате, ако убивате човек, а оръжието ви засече… няколко пъти (Да, Октай.. теб имам предвид)
  3. За да прекъснете пъпната връв свързваща ви с мама
  4. За да спрете да мрънкате, ако нещо не е сготвено, както го прави майка ви
  5. За да се научите да разкопчавате войнишките колани, които някои момичета носят (all you need is <3)
  6. За да се научите да пушите, защото.. какво, по дяволите, ще правите по време на наряда
  7. За да научите какво всъщност е наряд (duuh!)
  8. За да се научите, че всяко нещо има последствия.. били те и 10000 лицеви и 2846км тичане или дори няколко дни в ареста
  9. За да се научите да пестите вода при къпане.. понякога по няколко седмици
  10. За да се научите да си пазите дупето… (*wink*)

Ако имате свои причини за връщането на задължителната казарма, които искате да споделите, използвайте коментарите.

#ironic

 

P.S.
Нашите мили политици и медии в дни на скука имат нужда да разискват по теми, които отдавна да приключени. В последните години това са довършването на АЕЦ „Белене“ и връщането на казармата. Първото го прецакаха тотално и каквото и да се направи е неизгодно за всички нас. Второто няма как да е хубаво, ако е задължително и караш хора насила да правят нещо, което не искат – никой не печели.
И все пак съм човек, който подкрепя придобиването на какъвто и да било вид нови знания (особено, ако са полезни или ви карат да се чувствате добре), освен това всеки, който е говорил с мен знае, че обичам всякакви по вид оръжия и военните неща изобщо.
Не е моя работа да се изказвам „за“ или „против“ връщането на казармата, но подкрепям напълно курсовете по начална военна подготовка, които армията организира.

Бележка

Бензин, дизел.. все тая

В събота отидох на тест драйв на Honda Civic TypeR GT (310к.с., ~75 000 лева). Не ми е първият тест драйв, преди това карах Ford Mustang(435к.с., ~100 000 лева) и Renault Megan GT(205к.с., ~55 000 лева). Но това беше първият тест драйв, който сама записах за себе си и на който отидох сама и честно казано се гордея с това. Почувствах се голям човек, независим.
Когато пристъпих в представителството на Honda, продавачите изглеждаха крайно изненадани – била съм първата жена, която идва да тества колата, решили, че записвам час за някой друг, все пак е спортна и мощна. Стана ми смешно, още повече когато ме питаха имам ли 23 изобщо… Четки малко.. 😀
Маршрутът беше много къс и натоварен откъм трафик и полиция, не успях много да се изкефя на колата. И все пак, натискаш педала и те залепя за червено-черната спортна седалка. Натискаш бутон R+ и цялото табло става агресивно червено и ти се иска да нямаше никой на пътя освен теб и колата.
Имах възможност да разгледам колата и отвън и отвътре, когато се върнахме. Спортни седалки в черно и червено, какво вече споменах, и червени колани, навигация, камера за задно виждане при паркиране, широк подлакътник, сензори за кола в мъртвата точка, удобна задна седалка и голям багажник и още много други екстри, които нямаше как да запомня. А отвън.. огромно крило и страхотен изглед отпред и отзад.. и какви джанти! Черни с червен кант, 19-ки. Някой вече беше ожулил едната от тях, та беше разкъсал и гумата отстрани.
Едно от нещата, които ми харесаха е, че турбото не вие като при мегана, колата се кара лесно и приятно, да не говорим, че изглежда супер добре, нооо определено не настръхнах както ми се случва при звука на V8. Все пак бих си я купила, ако разполагах с парите.
С това чувство и си тръгнах онзи ден от там.